Филипините 32

КАЗА  МАНИЛА

Не е лесно да пропъди човек тропиците от кръвта си. Когато смятаме, че виждаме околния свят в цялата му реалност, ние грешим. Всеки човек създава емоционален модел на околния свят – това е неговата картина, неговата вселена. Рисувам ви моята.

Все още сме в Манила на Великден. Предния път ви оставих под осветеното от звезди нощно небе. Отнякъде долетяха птици, които държаха в човките си дълъг тъмен воал, пуснаха го и той се постла с вълнообразни движения над умълчания град. Тропическият мрак е почти лепкав, с усещането за плътно вещество; той се сблъска с горещия въздух и заедно ме обгърнаха…

Прибрах се  с тях в стаята си в стария хотел с черупчести прозорци, но зашеметена дълго не можах да заспя – от жегата и от виденията… Животът по време на пътешествия – това е мечта в чист вид.

Докато малките часове на съботата бавно се приближаваха към зората, а с нея и към началото на един нов и интересен ден, аз успях да дремна и да събера сили за още изненади и чудеса. „Стъклените“ стриди  процеждаха толкова светлина, че в стаята да се вижда, без острото заслепение на тропика. Беше много тихо. Толкова тихо, сякаш никъде нямаше зло. Изведнъж непривичен звук проряза ухото ми – кукуригане на петел! В центъра на столицата да ме буди петльова песен! Трябва да го издиря този ранобудник… Скочих нетърпеливо,, батерията на апарата е заредена, заприготвях се за излизане. Обличането в тропика трае винаги кратко – едни шорти и една тениска са напълно достатъчни – и вече съм вън. Прелетях вихром покрай ранните кафеджии – хотелски гости, отпуснати лениво край масичките, и закрачих по улицата на пожар. Завивам надясно, водена от пронизителния вик на пасторалните птици и ги виждам – в кафези по една, подредени на тротоара за продан.

dsc05123

малките гладиатори

Във Филипините националният „спорт“ включва пари, ножове, арена, перушина и много кръв. Става дума за жестоки боеве с петли. Бойците, наричани още „геймкокс“, са птиците, които притежават издръжливост и непетелска сила. Природата ги е надарила с естествена яростна злоба и агресивност, което се използва за оправдание от защитниците на кървавия спорт – петлите бездруго се мразят един друг, а състезанията са само начин да дадат израз на природните си инстинкти…

Боят с петли се нарича „сабонг“, когато е законен, а „тупада“, ако е незаконен, скрито от властите. И в двата случая има съдия, чиято присъда е окончателна. В  Манила се провежда шампионат два пъти годишно. Много страстни почитатели на този спорт идват от САЩ, където той е позволен в три щата. Особено популярен е в цяла Югоизточна Азия, Латинска Америка, Африка и Близкият изток. В европейските страни e забранен, но не и тук – на филипинските острови. Само преди два месеца в Ню Йорк се е състоял най-големият шампионат, по време на който са конфискувани три хиляди птици и са арестувани седемдесет души. Петльовото дерби е най-древният „спорт“ със зрители – датира от преди шест хиляди години, от Персия, а по тези земи е документирано още по времето на Магелан.

Към лявото краче на малките гладиатори  се прикрепва гривна с извит остър шип, а понякога – и на двете, за повече емоции. „Тук сме бедни и търсим зрелище за забавление – обяснява един от мургавите продавачи. – Много хора си отглеждат пилета за боя до двегодишна възраст. Участието им обикновено е само веднъж, победеният състезател отива в тенджерата.  Толкова е популярен сабонг, че дори местните телевизии снимат битките.“

Тръгнах си  бавно обратно към хотела, където трябваше да чакам моите млади приятели. Мислех си за боевете с щурци, забранени в Китай и тъкмо  за това толкова разпространени. Испанците използват и днес бикове, за да проливат кръв на арената (и човешка кръв); другаде гледат  как се бият кучета. Човешката кръвожадност е безкрайна… Мъжете се тълпят. Алчни за зрелища очи…

За да се разтуша, тръгнах да пообиколя вътрешния двор (патио) на старата Каза Манила.

Паоло бе напълно изтощен след цял ден шофиране от Свободната зона Субик до столицата и сред това напълно интуитивно манилско движение, където ловкост, опит и съобразителност са задължителни качества. Той имаше нужда да си почине и аз не ги чаках по-рано от единадесет, както и стана. Така че имах време да разгледам патиото – това е не просто двор, а истински лабиринт от стълби, тераси, потайни зали, ниши, арки, проходи  и коридори, и навсякъде – разкоша на нацъфтелите тропически храсти – цели водопади. Привидният хаос би объркал нежелания гост, а за домакините предлага прелестни местенца за усамотяване. Дворът не може да се обхване с един поглед – той е раздробен на десетки мозаечни късчета, изпълнени с финес, изненади и жизнерадост. Като че ли за да допълнят древната красота, из  патиото позираха двойки в техния сватбен ден; с радост се съгласяваха да ги снимам.

dsc05098

най-щастливият ѝ ден

dsc05094

шаферка

dsc05100

сияйна младост

dsc05108

младо семейство

dsc04992

последен грим

dsc04757

загуанът

„Загуан“ е арабската дума за коридор – през него са минавали каретите, наричани тук „калеса“. Загуанът и патиото са покрити с китайски камъни от гранит, които са стигнали дотук във вид на баласт в китайските джонки. По-късно били продадени в Манила за павиране на патио и улици. Фонтанчето, което разпръсква хладина в средата на двора, се е появило едва през 1882, когато градът се радва вече на течаща вода.

dsc04710

шадраванът

dsc04711

патиото

Когато Полин и Паоло пристигнаха, аз вече знаех много и с гордост им станах водач из живописните дворчета, които и те виждаха за първи път. Взехме си все пак  екскурзовод и заедно влязохме да разгледаме старината и отвътре.

dsc05131

нашият гид

Първият етаж сега е зает от магазинчета за антики. Той е изграден от вулканични скали, довлечени от провинция Булакан. Най-горният етаж със стаите за живеене е от дърво; доколкото дървото е по-леко от камъка, сградата е устойчива на честите земетресения.

dsc05116

камък и дърво

Гидът ни повежда нагоре по стълбите, спира на полуетажа и ни пренася през вековете – виждаме клиенти, наематели и бизнеспартньори да чакат да ги приеме богатият земевладелец. На следващото ниво е просторният кабинет с няколко масивни бюра от местна дървесина. Тук работи господарят с помощниците си.

Надникваме в две уютни спални – те са предвидени за неженените чичо или леля, които живеят с многобройното семейство, освен бабата и дядото. Тази традиция се е запазила и до днес – срещнах я вечерта, когато гостувах в дома на приятелите ми. Дневната, ах, това е бална зала с толкова класическа и достолепна украса, че трудно може да се повярва, че е в азиатски дом… Тук младите дами свирят на пиано или пеят; има също и танцови или поетични вечери. А по-възрастните обсъждат политиката, работата…

Ораторио (малък параклис) в къщата събира всяка вечер семейството за молитва. По-изтъкнатите фамилии са държали големи скулптурни изображения на светци зад стъклени витрини и всяка година са ги изнасяли , за да участват в градски процесии.Необичайното на Синята стая са фреските по стените, копирани от Помпей в неокласически стил. Най-фееричната стая. В много от стаите вместо зидана стена има дървена решетка, през която свободно минава въздухът. Тук никога не става студено, нито дори течение…

В старите домове често е имало свързващи врати между спалните; уединението не е било толкова важно за семейния живот. Основната стая е спалнята на стопанина, тя е обзаведена със скъпи мебели, има огледало в цял ръст, мраморна мивка – лукс. Филипинското гостоприемство повелява стопанинът да отстъпи своята спалня на важните гости, които остават да нощуват.

В трапезарията над предългата маса висяха огромни правоъгълни ветрила, движени с въженце от прислугата. Отстрани в остъклени бюфети са изложени семейният порцелан и сребро. Просторната кухня е добре обзаведена с гигантска печка, маса, шкафове и дори малък праобраз на хладилник – гидът твърди, че лед се е докарвал с кораби отнякъде на север… От кухнята се излиза на тераса, където се е намирала цистерна с филтър от въглища, чакъл и пясък за събиране на пречистена дъждовна вода, стичаща се от покрива по каменен улей. За всичко е помислено – дори за дезинфекцията на стъклените чаши, окачени върху пръчици на терасата – слънцето се е грижило за това.  Полин се усъмни в смисъла на това сушене на слънце и много се учуди, когато аз потвърдих  свойствата на небесното светило.

dsc05137

към кухнята

Жалко, че така зорко следяха да не снимам атмосферата на този  отрязък от далечното минало на столицата. През цялото време духовете на старите обитатели ни следяха, както ми се стори, дружелюбно – не само от портретите по стените. С гордост се наслаждаваха на интереса и възхищението , което предизвикваше у нас техният разкошен дом – подреден с много изисканост и любов.

dsc05136

терасата е широка и сенчеста

dsc04715

розите

dsc04467

кът от лабиринта

dsc04469

част от двора на Каза Манила

dsc04472

изящество – испано-филипинско

dsc04476

стара карта на Филипините

dsc04474

хотелското кафене

dsc04663

част от Каза Манила

dsc04688

бялото е тържество

dsc04697

тропическа Испания

dsc04701

кладенецът

dsc04703

с въображение и любов

Наталия БОЯДЖИЕВА

Advertisements
Филипините 32

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s