Интервю

Сърдечно благодаря на Кристина Митева за поканата за интервю в   http://www.oneofusshares.com    –  “Един от нас споделя”

Наталия в Китай
Наталия в Китай

–  Представи се накратко. Опиши се, както искаш – както ти възприемаш себе си.

– Казвам се Наталия Бояджиева, родена съм в най-хубавия град – Варна. По образование съм филолог (българска и руска филология), а по професия – журналист на свободна практика и преподавател по български език и литература в родния си град. Щастливо омъжена съм и майка на дъщеря и син, а от година и половина – и на прекрасен внук.

Обичам да плувам и да танцувам, леководолаз съм и пътешественик. Обичам всички изкуства. Вярвам, че чудесата, за разлика от хората, никога не закъсняват за срещата.

Имам щастието да поживея в две азиатски страни – Китай и Филипините – и с радост разказвам за тях.

Търся си издател за първата ми книга документална проза, посветена на Китай. Писателският ми блог е на адрес: http://www.nataliaboiadzhieva.wordpress.com

– Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

– Хубави моменти преживявам всеки ден. Най-хубавите ми са свързани с децата ми, семейството и пътешествията.

– А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

– Че кой обича да си спомня за трудностите… Просто ги преодоляваш и вървиш напред. – В какво вярваш?

– В красотата – природната и сътворената от хората. В доброто.

– Вярваш ли в хората?

– Да, нали и аз съм човек… Вярвам в доброто начало у хората и в тяхната духовна сила.

– А в себе си?

– Да, и в себе си. Един Овен винаги вярва в себе си…

– За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

– Мечтая за добър живот на децата и внуците ми, на всички българи.

– Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

– Не времето, а мястото – далеч съм от децата, внука и родителите си.

– Важна ли е прошката в твоя живот?

– Да, важна е за спокойствието и хармонията в живота ми.

– Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

– В настоящето, то е и най-интересно.

– Харесваш ли нашето време?

– Да, всяко време е хубаво; и нашето също.

– Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

– Има – държа да обиколя света или поне колкото се може повече страни. Страхотно преживяване е да опознаваш други народи.

във Филипините
във Филипините

– Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши ми го с три думи.

– Красота, любов и действие.

– Кои са най-красивите гледки на света за теб?

– Най-красивите гледки, на които съм се наслаждавала, са у нас, в родината. Те са по-богати и добри от всякакви други.

– Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

– Извън дома, оказа се, че се чувствам добре навсякъде, където намеря приятели. Те са много важни за мен.

– Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

– Любовта.

– Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

– Подкрепа съм получила от родителите ми, съпруга ми и децата ми. Влияние ми е оказал баща ми, който е поет и журналист. Повлияли са на формирането ми като личност и всички прекрасни творци от всички изкуства, до които съм се докоснала.

– Искаш ли да промениш нещо у себе си?

– Не съм мислила.

– Намерила ли си призванието си?

– Да, така мисля.

– Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

– Вече не се страхувам от смъртта, този страх е характерен за по-младите. А живот след нея – като видя, ще ти разкажа.

– А какво те кара да се чувстваш жива?

– Любовта, Приятелите. Любимата работа.

– Какво е за теб самотата? Търсиш ли я или я избягваш?

– Никога не съм самотна. Не знам какво е това.

– Какво ти дава представа за вечност?

– Човешката мисъл.

– Какъв е смисълът на живота за теб?

– Да творя добро и красота. Да обичам.

– Какви чувства изпитваш най-често?

– Радост от живота. Всичко ми е интересно.

DSC00713 – – Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден…

– Щастие е да бъдеш с близките си хора. Щастие е да открия нещо ново и да разкажа за него, а ако разказът ми се получи добър, съм двойно по-щастлива.

– Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

– Вече избягвам да давам непоискани съвети. Но ако ми поискат, ето един – да вярват в себе си. Ето още един – да четат много и всеки ден да научават по нещо ново. А ето и един последен – да научат някой друг на това, което знаят.

– Какво може да те разплаче?

– Един красив залез, цвете, красота – природна или човешка.

– А какво може да те накара да се усмихнеш?

– Същото.

– Чувстваш ли се обичана?

– Да, и съм много щастлива.

– А правилно оценена от другите за това, което си?

– Надявам се.

– Кое е доброто дело, което няма да забравиш?

– Много са добрините, които хората са ми правили, помня ги.

– Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

– Не липсват, цял е.

– Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

– Самия живот.

във филипинската джунгла
във филипинската джунгла

БЛАГОДАРЯ ТИ! БЛАГОДАРЯ ЗА ДОВЕРИЕТО, ЗА ОТДЕЛЕНОТО ВРЕМЕ И ЗА СПОДЕЛЕНИТЕ МИСЛИ. Желая ти щастие, успехи и всичко най-добро!

Advertisements
Интервю

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s